Напоследък няколко пъти ми се случва да ме питат за палката в Шон Донг. Класическата палка какво представлява – от какво дърво е, колко е дълга, какъв диаметър, лека ли е, тежка ли е, и ред такива неща... И като им отговоря, че в Шон Донг палка всъщност няма, удивлението е пълно.

Що е то хипшич, и има ли той почва у нас?

Всъщност, това, че използваме палки в практиката си с оръжия, е пряко свързано с хипшич. Хипшич ( khip sich), според моя учител Ву Дък Тиен, буквално преведено от китайския диалект „сико“ означава „Десет хватки“. Това е традиционно за Шон Донг и наистина уникално оръжие, което съм виждал, че ползват единствено в една школа на филипинските бойни изкуства. Никъде другаде не съм срещал хипшич – нито в традиционни китайски, нито във виетнамски училища. ( Помня, че в Перуджа през 2002 с отбора на Индонезия специално обсъждахме хипшич, като възможен произход и въобще като средство за самозащита. И до никъде не стигнахме. Те не бяха виждали дотогава подобно нещо, а все пак този район на Югоизточна Азия се слави с наличието на много и най-различни оръжия в бойните си системи.)

Хипшич е нещо средно между японските саи, и вингчунския пеперудов нож. Изработва се от метал, и е съобразен с индивидуалните размери на практикуващия. Моят учител разказваше, че в класиката хипшич се приемал като изключително ефективно средство за защита срещу дълги оръжия, ( той визираше специално различните видове тояги), в което и има логика, предвид добрата защитеност на ръката от гарда, а също и материала на изготовлението му. При средните и къси оръжия си мисля, че би отстъпил донякъде в класацията само на оръжия от мачетеобразен тип, и подобни дълги остриета. Това вероятно е направило хипшич за ония времена и райони резултатно и надеждно „гражданско оръжие“, което и навярно допълнително наложило някакъв отпечатък на тайнственост и секретност. ( Моят наставник дори в самото начало на 90-те години считаше популяризацията на хипшич за неприемливо, и не препоръчваше и на мен много много да шумя около него...)

 

Подобно на хипчиш оръжие във ФБИ. Грандмастер Флоро Вилабриле, Villabrille System of Kali, снимката е от: www.villabrillelargusakali.com

Всъщност изработката на хипшич не е толкова просто нещо, и се изискват ако не някакви над минимума умения за работа с метал, то най-малкото майстор, който да ти го направи. Отделно материали, инструменти и т.н. Аз направих първия си хипшич в средата на 80-те, а няколко години по-късно и втори, който поръчах за изработка на специалист. Когато отпътува от България, учителят ми ми подари и неговия хипшич, който макар и да ми е малко къс, пазя и до днес и отвреме навреме се упражнявам и с него.

По тези причини – едно, че моят наставник не желаеше хипшич да се популяризира, и второ, че безусловно си беше труден за изработка, хипшич не се сдоби с популярност дори и вътре в школата. Имам предвид българската, разбира се.

Бамбуци, мамбуци, къси палки, телескопи, герап у

Спомням си, че някъде в средата на 80-те, чрез Тодор Цветков и Сашо Илиев се запознах с някои базови неща в една виетнамска система, ползваща твърде особени палки. Какво им беше особеното – ами бяха доста къси, около 30-40 см ( съобразени също с индивидуалните размери на практикуващия), с формата на пресечен конус и доста дебели като сечение. Произхода им беше свързан с палките на някакви традиционни виетнамски барабани, вероятно оттам идваше и специфичната им техника на употреба. На мен ми допадаше този начин на работа, и аз практикувах тази база някъде около година-две.

 

„Барабанни палки“. По тази система работихме в началото

По онова време не се интересувах много от това, да пазя някаква „чиста“ школа, а и моят учител беше твърде либерален и приветстваше всякакви практики и специализации „извън школата“. ( Единствената му препоръка беше да се учи от хора с повече стаж, по възможност учители, а не от желаещи да споделят своя крехък опит млади начинаещи ученици.) Така в началото на 90-те, мисля, че беше пролетта на 1992, аз вкарах за пръв път в програмата на тренировките и късата палка. ( В края на същата година със съдействието на Любо Йорданов в България за пръв път дойде грандмастър Ричард Бустило, съратник на Брус Ли и експерт във филипинските БИ, но за съжаление нямахме участие на този му първи семинар. Затова пък десетина години по-късно четирима от моите асистент инструктори се включиха в подобна учебно-методическа проява в София, дотолкова успешно, че едва на втория ден ГМ Бустило се вгледал в емблемите им, че са на виетнамски бойни изкуства. :)

Та така, през 90-те в школата работихме една компилирана система с палка, състояща се от „орязаната версия“ на хипшич ( безспорно съкратена в технически план, по причина, че палката като конструкция не съдържа някои елементи, характерни за хипшич, което и прави невъзможни множество прийоми от хипшич арсенала), и късите „барабанни палки“. Някъде по това време за пръв път имах възможност да опитам и работа с телескопична палка, но за съжаление веднага я отхвърлих като вариант и надеждност. Имам предвид, че конкретно този телескоп се оказа твърде „лабав“ - отваряше се и затваряше когато си поиска, при мушкане с върха се прибираше като наблюдателна тръба на средновековен пълководец, въобще впечатленията бяха - „неблагонадежден“. ( Години по-късно мои приятели и съратници в тренировъчната практика спомогнаха да променя мнението си, и днес телескопичната палка я ползвам в упражненията си успоредно с другите оръжия. Дори дотолкова, че в определени моменти и отдавам предпочитания, особено що се касае до работа в направление „гражданска самозащита“. Отделно пък – донякъде и прилича на хипшич, само дето няма гард...)

 

Телескопична палка. Удобно и практично оръжие за самозащита.

В заключение

В края на 90-те, когато филипинските БИ започнаха да добиват повече популярност у нас, безспорно сме заимствали различни идеи и от някои техни школи. Разбира се, от хора с които сме били в приятелски контакти и сме имали възможност за някакъв обмен на опит и информация. Последно, подобни заемки по Досе Парес ( повече общоинформативно и познавателно, отколкото с някакъв практически акцент), имах възможност да получа от моя приятел и колега Дайнюс Палаускас – инструктор на ескрима клуба във Вилнюс, за което искрено му благодаря.

Въпреки всичко, палката в нашите тренировки си остава основно „орязана версия“ на хипшич, едно наистина уникално и специфично за школата оръжие. Всичко останало е за широта на кръгозора. Пък както се шегува един приятел - „Ясно, без да пренебрегнеш препоръките на учителя си да не популяризираш хипшич, си изработил някакво много интересно разрешение на въпроса...“

Може би е прав, може би – не. Но така или иначе, практиката с палки в класическия Шон Донг не съществува. А това, което работим безспорно си е на принципа на котката – няма значение дали е черна или бяла, важното е да хваща мишки.

С уважение към читателите:

Краси Василев

Стара Загора юни 2010