Ето една кратка статия от Mick Coup, анализиращ предимствата и недостатъците на бойно-приложните спортове при реален боен контакт, спрямо широко преподаваните “бойно-приложни техники”. Самият Мик преподава самоотбрана и е бивш военен от британската армия с 12 години опит в сухопътните сили и разузнаването, като и до днес за занимава с обучение на специалисти по сигурността... четете повече на сайта му http://www.corecombatives.com/ .

 “Доста напълно валидни аргументи по този спор вече бяха разгледани тук и на други места - така че ако може, просто ще вмъкна своето мнение и няколко наблюдения.

Що се отнася до дебата 'MMA vs. combatives', каква е реално разликата? Виждам същите юмруци, ритници и колене - нищо чак толкова различно. Единственото постоянно разграничение е контекста, в който предстои да бъдат използвани, а това води до различни тренировъчни методи, които се изпозлват за постигането на целта, нищо повече.

Както някои може да знаят, лично аз не използвам термина 'combatives', или вариации като 'CQC', 'H2H' и т.н., зa да определям отделна система – това го оставям за по-наивните, които могат да се вманиачават колкото искат, заедно с “линията на предаване” и подобни теми. Всъщност, това е просто общ термин, описващ как се очаква да бъдат използван набор сходни умения, в случая - в контекста на битка, не на съревнование.

Лично аз смятам, че всеки стил, система или изкуство, може да се използва с бойно-приложна насоченост, ако практикувате и имате намерение за бойни цели, също както и може да се използват в “спортен” контекст, ако търсите симетрично и контролирано състезателно приложение.

Юмрукът в главата е еднакъв, независимо дали се изпълнява в “боен” или “спортен” сценарий – същото важи и за хвърлянето или душенето. Всъщност, предвид че имаме еднакви ръце и крака, какво толкова може да бъде различно?

Да вземем първо страната на 'MMA'. Обикновено това се смята за един от най-коравите от всички бойно-приложни спортове – и с пълно основание, аз самият съм напълно съгласен с това. В буквалният смисъл, повечето хора практикуват това, което може да се опише като ММА (букв. “смесени бойни изкуства”) – и не само днес, а винаги е било така, например уважаваните инструктори от Втората световна война определено са го правели! За целите на това изложение, аз ще използвам термина, за да обознача спортните системи тип NHB (“без забранени хватки”), нищо повече.

Винаги ми е било забавно да прочета как стереотипните “бойни” практикуващи осмиват различните състезатели от MMA заради липсата им на “опасни” техники и ограничаващи правила, които според тях правят това, с което те се занимават “чисто спортно” и изключват “улично приложение”. В повечето случаи MMA наистина “отсява” какво работи и какво не, ако отстъпите малко назад, за да разгледате общата картина.

Ранните ММА-състезания, UFC – признавам, че никога не съм ги следил с подробности, но съм видял достатъчно, за да зная какво говоря – изглежда установиха точно колко ефективни са някои техники в действителност, което доведе до разочаровано повдигане на вежди по време на процеса (англичанин-бел.прев.).

Правилата изглеждаха доста свободни тогава, но все още не забелязах много саблени удари или подобни, които да вадят опонентите от строя, въпреки че зная със сигурност, че те бяха включени в набора от умения на много от ранните бойци. Спомняте ли си профилите преди боевете и демонстрациите на различни “смъртоносни” техники, повечето от които никога не се използваха, макар че със сигурност щяха да са позволени?

В повечето случаи, смятам, че средният ММА-състезател наистина има по-добри тренировъчни методи в сравнение с “бойните” си колеги. Това се дължи главно на наличието на работеща, макар и ограничена база от умения, които може да се приложат директно върху съпротивляващ се опонент по “безопасен” и контролиран начин без големи подплатени екипи и подобни неща, използвани по време на всяка тренировка, за да се постигне необходимото им използване “в бойни условия”.

Забележете, че използвам термина “средният” по-горе – една от най-честите грешки на всяка подобна дискусия е сравнението чрез нечестното противопоставяне на експерт от едната страна срещу новак от другата.

Да се отхвърля цяла система или метод, защото няма да има ефект срещу световен шампион от състезанията UFC/PRIDE е слаб аргумент. Срещу тях нищо не помага, включително ММА, и точно затова те са шампиони! Лично аз предпочитам да поддържам дебата обективен, като премахвам данните, които нямат отношение, като например феноменалните способности на избрани индивиди, а да се концентрираме върху общата картина – “вероятното”, а не просто “възможното”.

Определянето на набора от умения, изработвани на ринга/в клетката като “неефективен” – което някои правят – е смешно. Повечето здрави млади мъже, които са попаднали в болница по света миналия уикенд не са пострадали от бъркане в очите или подобни техники – причината е обикновена, старомодна травма на главата с тъп предмет, което прекрасно се покрива в тренировките на повечето ММА клубове!

Вярно е, че ММА е симетричен боен сценарий в основата си, както ще посочат повечето “бойни” хулители – но е също толкова вярно, че най-умелите ММА практикуващи явно не знаят това и изпълняват чисти асиметрични тактики, като печелят именно по този начин. Което не е лошо постижение, ако се замислиш, като се има предвид, че ключовите елементи “изненада” и “хитрост” очевидно отсъстват.

ММА-бойците са разбираемо горди със своя корав спорт и с тежките тренировки, които той изисква. Мога да разбера очевидната липса на уважение, която понякога показват към общността на изучаващите “бойни техники”. То често има пълно основание, когато техните “онлайн противници” ги порицават за “спортен подход”, докато през вечер пребиват до смърт някой беден “Spar-Pro” (анатомичен макет на човешко тяло за отработване на удари- бел. прев.), с теоретично летални за манекена последствия, като при това използват техники, които са “прекалено опасни”, за да се използват някога, освен в “животозастрашаващи” ситуации. Същите ситуации никога не се случват на повечето “бойни туристи”.

Това води до появата на все по-стилизирани методи, точно обратното на първоначалната цел на “чистите” бойни методи, които всъщност ММА – практикуващите все още пазят. Не е ли иронично? Независимо по какви правила, те все още се стремят физически и със сила да спрат активен и агресивен враг.

За нещастие, горното е неоспоримо вярно в много случаи – но също така не всичко привърженици на 'combatives' – направлението са изолирани “гаражни командоси”, водещи съмнителен, “тактически правилен” начин на живот! Някои хора, опитвайки се да си спестят сериозната работа, времето и жертвите, се насочват към 'combatives'-системите като вид пряк път. Ученето от книги и DVD-та и самостоятелната практика не е замяна за внимателното око на опитния инструктор и съпротивата на истински партньор – както и опита в прилагане и издържане на сила.

Напълно вярно е и трябва да подчертая, че не всички хора, насочили се към “бойно-приложните техники”, попадат в този негативен типаж. Мнозина тренират с интензивност и фокус, която е напълно сравнима с тази на колегите им от ММА, така че това не трябва да им се отрича.

От друга страна, понякога и момчетата от ММА губят поглед за контекста, и макар че състезанията по правилата на избрания от тях спорт развиват безценни качества за реален бой - не е съвсем същото, нали? Това важи само за тези, които твърдят, че техният спорт е “всичко, от което се нуждаете”, а боят е еднакъв независимо от контекста. За напълно фокусираните върху спорта, тези, които не се занимават с проблемите на “улицата”, този аргумент не е приложим.

Борбата на земя, основана на хватови техники, е голяма част от днешната ММА-игра, макар че може би в момента има отдръпване от предишния акцент върху нея – а това съвсем определено не е предпочитана опция при реално приложение. Техниките, водещи до предаване и всичко, което води до продължителен подход към боя, също имат ограничени бойни приложения – освен в работата в екип при силите за сигурност (т.е. полицаи и охранители - бел.прев.). Някои от “предварително програмираните” позиции, които се заемат, са без съмнение ефективни в спортен контекст, но не са чак толкова ефективни, когато правилата са премахнати и вариантите за съпротива се разширяват.

Това, разбира се, не е толкова голям проблем, колкото го изкарват някои – както споменахме по-рано, прилагането на “сила с тъп предмет” към някого често може да реши проблемите, посочвани от такива академични критици!

Боят е наистина изключително динамично занимание – повечето критики за техника и подобни, и от двата лагера, са насочени към нещо, което е всъщност “стоп-кадър”, изваден от филм – пуснете камерата и вижте истинския ефект! Когато се демонстрират различни концепции, не е рядко срещано да се чуе “но това те оставя открит...” и подобни, за което най-добрият отговор е “кажи ми го пак, докато те удрям по главата!” Става въпрос за приложението, в крайна сметка, не за академични проблеми – не е важно кой е прав, а кой остава прав накрая!

В крайна сметка, и то от перспективата на чиста “улична ефективност”, тренировките по бойно-приложни техники са ограничени от достъпните форми на практика. Симулациите са прекрасно нещо – но все още не са реален бой. “Спортните” тренировки са ограничени от правилата, които могат да доведат до пренебрегването или изключването на определени важни тактики за сметка на други, но целият практически опит, дори в контролирани условия, обикновено компенсира това. Аксиома е, че често по-малко “смъртоносна” техника може да бъде по-ефективна от “по-смъртоносна”, ако е подкрепена от по-добро обучение. Прост факт е, че е по-лесно, от гледна точка на приложението и необходимата екипировка, да се тренира ефективно в рамките на типичните умения на ММА, отколкото в съответната версия на “бойно-приложни техники” – на ръцете може да се носят протектори, защитата на очите и гърлото не е проблем и така нататък.

За да не се стига до положение, при което въпросът остава без ясен отговор, нека потърсим “компромисен вариант”. Той се крие в тренирането на чисто бойни умения с висока интензивност – очевидно е, че мнозина вече го правят, но също толкова много практикуващи реално не правят нищо подобно. В тези случаи има допълнителни проблеми – моментите, при които се прилага сила, са трудни за трениране и е сложно да се постигне бойният еквивалент на тежък спаринг. Замяната на техниките с безопасните им еквиваленти ще ги програмира като основни опции, изключвайки оригиналните методи.

Това е и най-силният аргумент на поддръжниците на ММА – защо наистина са ни техники, които не можем да отработим? Освен ако се използват постоянно, в ситуацията, за която са предназначени – може да са част от вашата “система”, но няма да “изплуват”, точно когато са необходими. Всъщност, по време на високостресови ситуации – а всеки отделен случай на реален бой е такава ситуация – очаквайте да спаднете до нивото, на което сте тренирали, а не да постигнете максималното, което бихте желали да постигнете.

Атаките към очите и врата винаги ще е трудно за отработване на жив опонент (ако държите да е жив и накрая - някога този проблем не е стоял с такава острота- бел.прев.). Крехкостта на тези зони е точно това, което ги прави толкова ефективни цели, дори с най-добрите възможни протектори, изискванията за безопасност изключват реалното прилагане на пълна сила към тях.

Ако не се практикуват например удари с глава и бъркане в очите при всеки случай, когато имате тази възможност – срещу “жива”, движеща се “цел” – не трябва да ви изненадва, че вероятно няма да го направите и в реална ситуация! Без значение колко си казвате “но в деня, когато...” – кое ви дава основание да смятате, че ще се получи?

Това оставя един въпрос – защо не практикувам някоя форма на ММА, след като изглежда, че съм такъв фен?

Всъщност, ако не правех това, с което се занимавам в момента, а аз определено смятам, че постигам целите си като бойни тренировки, вероятно щях! Смятам, че има много, което може да се получи от модела на трениране в ММА, не толкова бойните похвати – те все едно са същите.

В: Как бихте предложили да се интегрира ММА-тренировките в бойните тренировки/самозащитата и обратното?

МК: Това, което се опитвах да кажа в горното обяснение беше, че реалната практика на боен и на спортен метод е по-близка, отколкото мнозина си мислят, или отколкото искат вие да вярвате.

От едната страна на скалата имате “градският оперативник”, побъркан на тема “тактически безопасен начин на живот” и колекция от оръжия, предпочитащ да търси последния писък на екипировката и невероятни методи за тренировка, които да го направят още по-смъртоносен и подготвен за всяка възможност. От другата е “войнът от клетката”, живеещ с мечтите за момента, в който опонентът е “принуден да се предаде” и подражаващ на звездните си герои по всеки възможен начин.

Някъде по средата между тези злощастни крайности са индивидите и от двата лагера, които тренират усилено, открити са за нови идеи и се фокусират върху реалните плюсове и минуси на избраното си направление (които пък се определят от това, с каква цел очаквате да прилагате развитите умения).

Всъщност, колкото по-близо сте до центъра на скалата “градски оперативник-войн от клетката”, толкова повече всичко е сходно както в тренировките, така и в приложенията.

Ще спра дотук засега – защото съм сигурен, че има други хора, които имат какво да кажат по въпроса...

Мик

MMA- Mixed Martial Arts, “смесени бойни изкуства” - известни на български като “борба в клетка” или “свободни боеве”. “Combatives” – Бойно-приложни техники от армейски тип. Чест спор между двете направления е ефективността им в реална ситуация без правила – при “свободните боеве” на ринга ММА печелят.

Превод: Асен Георгиев