Когато се упражняваме в залата, ние обикновено обличаме специални тренировъчни «униформи», в  съответствие с изискванията на практикуваното от нас бойното изкуство. Карате или джудо-ги, таекуондо-добог, ушу-ифу, фланелка и къси или дълги спортни панталони. Независимо от типа бойно изкуство който «обслужват», всички тези тренировъчни униформи са направени така, че да отговарят основно на две изисквания. Да бъдат здрави и удобни за тренировка.

В действителност, в ежедневието ние невинаги ходим с подобни здрави и удобни дрехи като тези за тренировка. Понякога, взависимост от модните тенденции, носим прекалено тясно, понякога – прекалено широко облекло. С всякакви по него причудливи връзки, копчета, ципове, катарами и тем подобни fashion чудеса. Разни материи, шев, кройка и плетка.

Всички знаем, че в една критична ситуация на противоборство, хващането за дрехата е често използвано и от нападателя, и от «самозащитника». То има различни цели – да възпрепятства бягството или маневрирането за по-удобна позиция, да блокира евентуални защитни или атакуващи действия, да подготви последващи атакуващи действия. И на тези, които са попадали в подобни ситуации на самозащита им е известно, че в такива случаи ежедневното ни облекло може да ни поднесе много неочаквани сюрпризи.

Преди много години, по едно време беше модерно да се носи силоново поло. Това е един вид текстилна материя от изкуствено влакно, и много се разтяга. И по време на едни младежки разборки, един приятел успяват да го хванат за полото в областта на гърдите. По това време той активно се занимаваше с джудо, и без много да му мисли, прави опит с рязък удар на предмишниците нагоре да разкъса захвата. Да, ама материята разтеглива, и не само, че нападателя не изпуска захвата, ами и като се разтяга, силона му покрива видимостта и допълнително пречи за ориентацията «кой къде е».

Този случай тогава ни даде за пръв път посока за размисъл по отношение на облеклото в залата и критичните ситуации. Няколко години по-късно, когато срещнах учителя Тиен, идеята «тренирай с ежедневното си облекло» беше потвърдена и от традицията на школата. ( В тази връзка в Шон Донг традицинната униформа «во фук» най-често се облича при представителни мероприятия, а обучението в залата се провежда в облекло по собствен избор...)

На моите ученици препоръчвам периодично да носят за тренировка стари дрехи. От тия, които вече са démodé, и висят необличани година-две на някоя закачалка в стария гардероб. С две думи, такова облекло, което може да си позволите да скъсате на някои места, да го разпорите по шевовете, или там каквито повреди му се случат по време на тренировката. Тези, които още не са опитвали, ще видят най-невероятни «реакции» от страна на джинсите си, ризите, фланелите, якетата или обувките. Ще видят кои техники по какъв начин работят при различните материи и типове закопчаване.

Тази информация която ви подавам е просто храна за ума. Идея. Няма някакви точни и ясни инструкции какво облекло да използвате и какви техники. Използвайте «вашите» техники, и «вашите» дрехи. Импровизирайте. Анализирайте. Не се сърдете на инструкторите и учителя си. Благодарете на всички от които сте научили нещо ново. Не подхождайте преднамерено към непознати за вас системи. Не се доверявайте сляпо. Използвайте периодично старите си дрехи в тренировките по самозащита.

С уважение към читателите :

Краси Василев

Вилнюс, януари 2009